Светът се движи от сили, а човекът от чувства

Интердисциплинарен урок по български език и литература и физика и астрономия

„Физика на чувствата”

На 22.06.2026г. в СУ ”Никола Йонков Вапцаров” - гр.Царево, се проведе иновативен интердисциплинарен урок по български език и литература и физика и
астрономия на тема ”Физика на чувствата”.Урокът беше подготвен и реализиран от 8.а клас и преподавателите Донка Прокопова и Десислава Петкова. Осмокласниците влязоха в ролите на Зевс, Афродита, Хера , Атина като символи на явленията, които днес физичните закони обясняват. Зевс- богът на гръмотевиците и светкавиците, впечатли с появата си сред искрите на бенгалския огън и символично напомни за силата и енергията в природата.

Учениците направиха любопитен паралел между ябълката от древногръцката митология, останала като ябълката на раздора и ябълката на Нютон, която става символ на закона за гравитацията. Едната е довела до научно откритие, а другата до Троянската война. Разгадаха се най-човешките чувства- любов, тъга, равновесие, гняв, страх идр. , чрез езика на поезията и физиката. В урока своето място намериха звездите, Слънцето, Луната. Пътеводната звезда се превърна в символ на надеждата и стремежа към мечтите. На небосвода на световната литература заблестя и звездата на Шекспир. Кулминация беше сцената на Ромео и Жулиета, които разкриха своите чувства със знаците на астрономията.

В края на учебния час се изведе посланието, че физичните закони са ,,новите богове’’, които управляват света. Между митологията литературата и физиката и астрономията съществуват здрави връзки, които разкриват вечния стремеж на човека да разгадае света и своето място в него.Чрез драматизации, експерименти и творчески интерпретации осмокласниците доказаха, че между науката и словесното изкуство няма граници и че физичните закони могат да обяснят не само движенията на телата, но и най-човешките чувства. Урокът се превърна в интересна среща между литературата и физиката, между въображението и знанието, между човешкото сърце и законите на Вселената, а звездите – небесни, литературни и човешки – осветиха пътя на познанието. Така макрокосмосът - неизмеримата Вселена - и микрокосмосът - човешката душа - се сляха в едно цяло.